Как да разбереш токсична ли е работата, която работиш?

Токсична работна среда – определно нещо, което никой не желае. Причната – може да се окаже предпоследната крачка до това да доведе до бърн аут, или напускане на работното място.

• Но как да се справим с токсичната работа, когато сме попаднали на такава?
• Умеем ли да я различаваме?
• Кои са червените флагове, които алармират, че сме попаднали на токсична работа и как да се справим?

Съдържание на страницата „Как да разбереш токсична ли е работата, която работиш?“

1. Бърз тест за това дали си попаднал на токсична работна среда
2. Съвети и насоки кои са знаците, за които да следим и да внимаваме
3. Насоки как да се справим с токсичната работна среда
4. Въпроси и отговори относно токсична работна среда

Тест за проверка токсична ли е работата, която практикуваш

Със сигурност щом тръгваш да попълваш този тест, има някои неща в работата ти, които те притесняват.

Провери с този бърз тест с токсична работа ли си се захванал.

Въпрос 1: Какво смяташ за шефа си?

а) изкарах късмет да имам прекрасен работодател, който е преди всичко човек

б) не е най-лошото, което може да ми се случи, но определено не е и шеф-мечта

в) ако трябва да го опиша с две думи – шеф гадняр

Въпрос 2: Виждаш ли перспектива за развитие на работното си място?

а) определено да

б) ако имам желание, имам възможност за професионално израстване

в) трудно постижимо, да не кажа невъзможно

Въпрос 3: Какви са отношенията ти с колегите?

а) спокойно мога да ги нарека дори приятели

б) нормални, макар че има хора, с които се разбирам по-добре, отколкото с други

в) не ги понасям

Въпрос 4: Как би определил работната си заплата?

а) удовлетворяваща

б) има още какво да се желае

в) не мисля, че трудът ми е оценен подобаващо

Въпрос 5: Ако утре изпадне възможност за нова работа, която е с по-високо заплащане, това достатъчно силен мотив ли ще бъде за теб, за да напуснеш сегашната си работа?

а) не, тъй като тук, където съм сега, работната среда е комфортна за мен и това цена няма, докато новото работно място е неизвестно

б) бих се замислил/а, като внимателно ще разгледам останалите плюсове и минуси на сегашната си и евентуално новата работа

в) абсолютно да, няма и да се замисля да подам моблата за напускане

Резултати:

Повече отговори а)

Късметлия! 

Намерил си страхотна работа, която да отговаря на теб самия. Не са много хората, които могат да се похвалят със същото, така че имаш искрените ни поздравления.

✅ Съвет:

Продължавай да се развиваш и наслаждаваш на работата си.

Опитвай се да посещаваш различни курсове и семинари за професионално развитие в твоята област. Не забравяй да поддържаш нормални работни взаимоотношения както с колегите си, така и с ръководните кадри. Смятаме, че всичко ще бъде наред и за напред.

Повече отговори б)

На канар си и усещаме колебание или само така ни се струва?

Хм, не може да се каже, че работата ти е работа-мечта. Но сякаш не звучиш и като да си напълно затормозен от нея. Усеща се обаче някакво колебание. Тук е моментът да прецениш на какво се дължи.

Може би просто напоследък си по-затрупан от работни задачки и вече ти идва на нагорно, или това е нещо, което се наблюдава от доста дълго време?

✅ Какво да направиш, за да подобриш ситуацията?

Хей, имаш ли нужда от почивка?

Понякога хората сме способни да бъдем погълнати от ежедневието. Дотолкова, че да забравим да се грижим за себе си и нуждите, които имаме като човешки същества. Имаш ли достатъчно време за себе си и хората около теб? Успяваш ли да отпочинеш през почивните дни или по-скоро усещаш, че имаш нужда от още почивка?

Може би излизането в кратък отпуск е добро решение, в случай, че имаш нужда да се откъснеш от работната среда за кратко. Понякога такива бягства от сивото и скучно ежедневие се отразяват много добре. Връщайки се обратно ще си не само презаредил батериите си, но и с мотивация и хъс за работа. По този начин и самите ти задачки ще спорят и ще се чувстваш доста по-добре.

Повече отговори в)

Какво се случва?

Има ли вероятност тези ти усещания да са просто моментна криза, или си в това положение от дълго време?

Взимането на отпуск ще помогне ли на ситуацията или няма никакво значение, защото връщайки се ще започне всичко отначало?

✅ Ами сега?

Виж, няма да те лъжем, положението не изглежда никак розово.

Дали проблемът е в самия теб, в работата или двустранно едно е сигурно – от отговорите, които даваш изглежда като да си попаднал на токсична работна среда и това не е добре.

Ако продължаваш да седиш на същото място, със сигурност ще продължиш да си неудовлетворен. Никой не заслужава това. Също така и работата ти в един момент ще започне да закъсва. Липсата на мотивация и пълна апатия не води до нищо добро и продуктивно нито за работника, нито за професията. 

Време е да бъдеш честен пред себе си. Заслужава ли си да продължаваш и ако да, какво ще трябва да се промени за напред?

Дали ще е твоето отношение към работата, дали ще е разговор с прекия ръководител – това знаеш най-добре ти. Но нещо определено трябва да се направи, за да спреш да мразиш всеки понеделник и началото на новата работна седмица. 

Знаем, че сега ти изглежда като някаква лоша шега, но вярвай ни – работата освен доходи, трябва да ти носи и удовлетворение.

Какво да правиш ако имаш различен брой дадени отговори, без да има преобладаващ?

Възможно е да си раздвоен/а. Особено ако работата ти харесва, но има нещо друго в средата, което не ти допада или обратното. Може би е време да погледнеш за някои червени флагове на работното място, които издават, че твоята работа е токсична.

Токсична работна среда – сигнали

О, да – такива има! Просто трябва да си наблюдателен за:

• сякаш изглежда, че никога не правиш достатъчно;
• винаги отнасяш единствено и само критика за това, което извършваш;
• атмосферата на работното място е ако не винаги, то в повечето случаи нажежена и се усеща напрежение;
• голяма част от работниците отказват да споделят по между си каквото и да е;
• всички чакат с нетърпение да дойде краят на работния ден за да се изнесат по-бързо;
• освен това често има текучество на персонал и фирмата е в непрестанно търсене на хора, а новите такива се изпаряват точно толкова бързо, колкото са дошли;
• задачите към теб летят една след една и въпреки, че вече е очевидно, че си затрупан с работа, прекият ти ръководител продължава да те товари с нови дейности и да иска нещата да са готови, ако е възможно, „за вчера“;
• клюките и драмите на работното място не просто присъстват, а често са причина за нарушаване на нормално протичащия процес на работа и негативните емоции не рядко взимат връх;
• никога не е ясно кой какви задачи има конкретно, защото отговорностите не са разпределени и един човек може да отговаря и за няколко неща едновременно без това да е ясно дефинирано;
• всякакви грешки са не просто недопустими, а строго санкционирани и работниците изпълняват всяко свое работно задължение в силен страх от провал;

Съвети за справяне

Естествено има и варианти. Напускане на работа е един от тях, но ние бихме го определили като крайният възможен.

Въпреки афекта, който най-вероятно изпитваш, помисли трезво. Нека разгледаме някои от най-честите ситуации и видим какви са начините за справяне, преди да се стигне до връчването на молбата за напускане на работа.

Намери своите хора на работното място

(Как да подбираме правилно колегите?)

Никой не иска от теб да се сприятеляваш с всички 100 или повече човека, които са във фирмата, в която работиш.

Преди може и да си си мислил, че на работа ще се разбираш с абсолютно всички, но това понякога е трудно. Все едно всички ученици в един клас да са големи приятели всеки с всеки. Не е невъзможно, ала е трудно постижимо. Понякога очаквания и реалност не са със знак за равенство. Определено обаче е добре да имаш свой кръг от хора, с които си приличате, допълвате и мотивирате в работния процес.

Не е идеята да сформираш новата група клюкари, или мрънкащи и недоволстващи. По-скоро да се обградиш с хора, които намират позитивното в тази работа, с които обсъждаш идеи, а не личности и на които можеш да имаш доверие, в случай, че работата ти дойде на нагорно, не се справяш в срок с многото си задължения и имаш нужда от помощ и работа в екип с хора, които знаят какво вършат.

Научи се да контролираш своите реакции и поведение без значение от настъпилата ситуация

(Шеф истерик, колега гадняр, нагли клиенти и други неприятни хора, с които може да се сблъскаш на работното място)

Това, което отличава един спокоен служител, от постоянно изнервения такъв, естествено, е средата. Само, че когато атмосферата е нажежена дори привидно спокойният човек може да избухне неочаквано. За да не се случва подобно нещо, клишетата като „мисли позитивно“, „всичко ще е наред“ и подобните на тях в повечето пъти не оказват кой знае какво влияние, тъй като заобикалящата ви среда е всичко друго, но не и позитивна.

Чудиш се как да издържиш на всичко това, без да си обереш нещата и избягаш с триста?

Не е лесно, но пък работи, стига да го практикуваш възможно най-често. Това, над което имаш контрол си самият ти и твоето отношение и реакция към случващото се.

Да, със сигурност е ужасно неприятно шефът ти да е истерик, който крещи пред всички останали и те навиква като малко дете, обаче замисли се над нещо.

Лидерът, който движи нещата напред е човек, който не просто вдъхновява останалите, а и е съпричастен с техните проблеми. Той прави всичко възможно, за да им помогне проблемът да се реши. Причината е, че колкото по-бързо разреши проблема с даден служител, толкова по-малко отражение ще има това върху работния процес. И професионалистите знаят това.

Ако твоят шеф е не просто строг, но и истеричен, опитай се да не допускаш неговите крясъци да влияят на самочувствието ти. Този човек е достигнал до по-горна в работната йерархията позиция, без да е бил готов за това и си личи по държанието му. След като не знае как да контролира емоциите си и си позволява повече, от това, на което има право, то това, което можеш ти е да не си като него.

Ще дадем няколко примера.

• Той крещи? Ти говори на спокоен тон.
• Той те обвинява? Ти говори с факти, без да скачаш в отбранителна позиция или нападайки го с неща от рода на „затрупваш ме с работа, нормално е да не се справям“.
  
  Вместо това, отбележи, че за срока, за който ти е била поставена конкретната задача, е било трудно да я разрешиш, макар че си опитал. Обяснявайки точно защо не се е получило и при положение, че изисква много повече време за изпълнение, а освен това си натоварен и с още отговорности, които също изискват нужното време и внимание, за да бъдат свършени, е напълно очаквано нещата да не се случват в срок въпреки опитите ти. Коментирай и дискутирай, но не се отбранявай и не нападай.
  

  Виждаш ли разликата?

  Пак му казваш, че не е успял да прецени количеството работа, с което те нагърбва и времето, за което очаква да се свърши, но по друг начин, само изтъквайки факти. Това е много разумен подход, който при всички случаи е по-цивилизован и професионален от крещене и мрънкане.

Ако все пак си сгрешил, признай грешката и опитай да обясниш защо според теб се е стигнало до нея, отново напълно спокойно и без да се защитаваш. Просто говори нещата такива, каквито са.

Остави крясъците и говоренето на висок тон на шефа си, ако той е такъв като човек, ти от своя страна не можеш да го промениш. Можеш обаче да промениш своята нагласа, а именно да се съсредоточиш върху това, което те е накарало да допуснеш конкретната грешка (ако такава действително има), да си вземеш поука и да продължиш напред спокойно.

И знай, че само който не прави нищо, единствено той не допуска грешки. Разумният човек греши, но и трупа опит и знания, за да може занапред да знае кое по какъв начин да прави. Избери да бъдеш разумен, заслужава си. 

Води си записки и по възможност документирай писмено важните неща

Ако нямаш доказателства ‘черно на бяло’ трудно ще можеш да докажеш думите си.

Често пъти важни решения се вземат в личен разговор, устно и това кой какво и на кого е казал е сложно за проследяване. Не и ако го имаш документирано.

За всяка по-сериозна промяна, касаеща теб, работната ти позиция, отговорности и други подобни, не се колебай да изискваш нужното официално становище в писмен вид, за да може да докажеш след време, че това, което ти е било възложено като работа, например е влизало в определени граници и те включват нещата, изброени от самия човек. Така същият този, който те напада, няма да може да ти държи сметка защо не си направил и още допълнителни неща, за които никой преди това не те е уведомил, че са твоя отговорност. Схващаш идеята, това може да се приложи напрактика за всяко едно действие и нападка от отсрещната страна.

Не бъди коментатор на случващото се, но бъди честен ако някой от ръководството поиска обратна връзка

Много често хората от по-горните позиции, често ръководни, са толкова затрупани с работни задачи и ангажименти, че до тях не достигат по-дребните, но често пъти обръщащи „каруцата“ камъчета.

Спречкванията между колеги остават често пъти на това ниво и „съсканията“ се случват тихо и без много шум, но с времето тази тиха война, често пъти прераства в зрелищна битка. И изведнъж сагата достига и до ушите на тези, които нищо не подозират – ръководителите на отдели или директно до главния шеф. 

Постави се в обувките на другия

Представи си само да си затрупан от задачи и изведнъж, ей така от нищото, да ти кажат, че от известен период от време сред работниците назрява конфликт, който вече ескалира до нива, които пречат и на работния процес. Няма да ти стане приятно със сигурност.

За да се избягват такива неприятни ситуации е добре малките проблеми да се коментират още в зародиш и да се изкореняват преди да са обхванали големи мащаби. Уви, не винаги става точно така.

Какво е най-правилно да приемеш като подход?

Това, което можеш да направиш, е да дадеш искреното си мнение за ситуацията, без да нападаш един или друг. При това мнението ти е от значение единствено и само пред хората, които евентуално биха могли да повлияят на ситуацията, а това са хората от ръководството. Всичко останало, което е от тип „коментар между колеги“ може да изказва лично негодувание, но реално не променя абсолютно нищо в действителност, освен че по този начин може да подразниш някого с поведението си и да си довлечеш нови неприятели на работа. Нещо, което сме сигурни, че би желал да пропуснеш.

Важно е да се опиташ да останеш максимално реалист в напечената ситуация и да конкретизираш проблема пред ръководството, ако то те попита. При това назоваването на проблема е добре да изключва използването на обиди и квалификации за когото и да е, колкото и неприятен да е. Разбери, ти и колегите ти отдавна вече не сте в детската градина, следователно не бива комуникацията да се свежда на такова ниво.

Въпроси и отговори

Често задавани въпроси свързани с това как да разбереш токсична ли е работата, която работиш

Харесвате нашето съдържание?

Определено искаме да коментираме още теми с вас, които са с подобна насоченост. Затова освен тук в платформата ни, можете да откриете полезни материали и на Фейсбук страницата ни „Мама и Дама“, защото смятаме, че социалните мрежи могат да бъдат освен всичко останало, но също така и полезни. Ще се радваме да допринесем за това.

А вие до какъв извод достигнахте в края на тази статия? Токсична ли е работата ви?

Оставете своя коментар под тази тема. Ако искате още полезна информация с насоченост към професионално развитие, то можете да разгледате останалите ни материали свързани с кариера и да откриете допълнителни четива, от които да вземете необходимото за себе си. Пожелаваме ви вашият професионален път да ви удовлетворява и да намерите най-доброто работно място за самите вас.