Аз достатъчно добра майка ли съм?

Аз достатъчно добра майка ли съм? Това е онзи въпрос, който виновно задаваш сама на себе си на глас или наум понякога. Няма жена, която да не е. Не си сама в колебанието си. Обвиненията, които си поставяш сама, са терзания на още много други майки. Жени като теб, които понякога се колебаят дали успешно дават най-доброто за най-милото си.

Съдържание на страницата „Аз достатъчно добра майка ли съм?“

1. Какво поражда този въпрос в теб?
2. Твърде сурово ли се обвиняваш?
3. Как да преминеш през това всеки път, когато въпросът възникне отново в главата ти?
4. Въпроси и отговори относно съмненията за това доколко добра майка си

Защо този въпрос възниква в съзнанието ти?

Питала ли се какво поражда въпроса за това дали си достатъчно добра майка? Ако не си, със сигурност е време да го направиш.

Ще достигнеш до една от следните причини:

Обществени очаквания 

Първият фактор, който може да подтикне този осъдителен въпрос в съзнанието ти са именно те – очакванията на хората.

Ако вземем за пример как някой познат или непознат подхожда към теб с въпрос или забележка, които в себе си съдържат „а ти защо постъпваш така като майка“ дори и да не са думи, които реално са ползвани към теб, ти ще си ги зададеш несъмнено. Ще се запиташ каква е причината ти да правиш или не правиш дадено нещо към детето си.

След което ще се зачудиш това, че другите ти изтъкват нещо, без значение дали ти знаеш или не знаеш за същото, те прави не достатъчно добра майка.

И ето, налице е онзи ужасен въпрос, който дори да не ти е казан от отсрещната страна, вече е в съзнанието ти.

Нагласи и представи срещу реалност

Понякога най-големият съдник срещу когото ще си изправена е не кой да е, а ти самата. Ако преди раждането на детето си имала едни представи и очаквания, а те са в тотален разрез с това, което се случва в действителност, нищо чудно да се поколебаеш в себе си. Имай предвид, че преди една жена да стане майка, е напълно в реда на нещата някои работи, които си е представяла, че ще се случват по един начин, да се случват по тотално различен начин. Няма нищо ненормално в това.

Това, че реалността не е такава, каквато си си мислила, че ще бъде, не означава, че ти не се справяш добре като майка. Означава, че в процеса на израстване на твоето дете, следва и ти да преминеш през някои метаморфози, за да се превърнеш в родителя, който си си представяла, че ще бъдеш. А когато човек се учи на нещо е абсолютно нормално да допуска грешки. Това не те прави лоша майка или лош човек.

Обвинения от трета страна

Ако някой от обкръжаващата ти среда се опитва да ти насажда мисли, че не се справяш достатъчно добре в ролята си на майка е съвсем логично да се зачудиш дали този човек има право и следователно да залитнеш в посока да го послушаш и да се самообвиняваш.

Понякога хората казвайки дадено нещо не се замислят какъв ефект ще има то в срещуположната страна. И докато този човек е изтрелял тези думи ей така, без да влага много мисъл в тях, то у теб същите тези думи могат да оставят дълбок отпечатък. Дотолкова дълбок, че да те накара да се питаш доколко добра майка си за детето си.

Строга ли си сама към себе си?

Мислила ли си за това, че има достатъчно други външни критици, че да трябва и ти сама да се критикуваш?

Чудила ли си се колко ли трудно е на вътрешното ти аз да се бори едновременно не само с обществените очаквания и обвинения, но и с тези, които сама си поставяш? Не звучи особено лесно за справяне, нали?

Спри да бъдеш свой съдник. Има достатъчно други, които ще го направят вместо теб.

Научи се на любов към себе си. Бъди на висока позиция в листа си с приоритети. Не си позволявай да си втълпяваш, че си лоша майка. Самият факт, че допускаш тази мисъл през главата си, би следвало да ти подскаже, че може би е тъкмо обратното – ти си отговорна майка, която иска да даде най-доброто на детето си и я е страх дали се справя достатъчно добре с това. Не звучи като да е мисъл, която би дошла от лош човек, нали така?

Какво да направиш следващия път, когато се запиташ дали си добра майка?

Със сигурност тази битка не се води само веднъж. Тя се води всеки път, в който въпросът и съмнението дали си добра майка отново изплува на повърхността без значение от причината.

В следващия път, в който това се случи, не забравяй да си напомниш, че:

Всяка майка има по-спокойни и по-изнервени периоди

Вместо да се самокритикуваш, че вторите ги има, по-добре се съсредоточиш върху първите и да не забравяш да се чувставаш добре заради това, че си точно това, което си, а именно най-добрата майка за своето дете.

Напълно нормално е понякога нервите ти да вземат превес над здравия разум

Единствено човек, който не е повторил нещо N на брой пъти в рамките на 2 минути и въпреки това детето продължава да прави това, което си е наумило, макар и да не е безопасно, би могъл да ти каже „е, сега какво си се развикала“.

Отстрани е много по-лесно да запазиш самообладание и да кажеш, че „това е просто дете, нормално е да не чува това, което му говориш“.

Само, че ти отлично познаваш детето си по-добре от всеки друг и знаеш, че то много добре не просто чува, но и разбира думите ти. Просто отказва да те послуша и прави това, което си обяснила сто пъти, че не бива да прави.

В такъв момент понякога добрият и спокоен тон може да си замине и на негово място да дойде друг, по-строг и сериозен тон на забележка. Това не те прави лоша майка или лош човек. Само, който е бил в твоите обувки, може да те разбере. За останалите, колкото и да се опитват да си го представят, е непонятно.

Когато детето ти е неспокойно това не е по твоя вина

Една от наистина абсурдните фрази е „спокойна майка = спокойно бебе“.

Все едно, че ако бебето е спокойно, неревящо, нераздразнително и като цяло в добро настроение, майката току сега ще реши да бъде изнервена от въздуха и това ще се пренесе и върху детето.

Истината е, че лично на нас по-логично ни звучи фразата да бъде променена на „спокойно бебе = спокойна мама“.

Естествено децата са на периоди, както всеки друг нормален човек. И както има дни, в които бебето ти ще е кротко и добричко, така ще има и такива, в които ще е криво дори за най-малкото нещо, за което ти нямаш вина.

Опитай да бъдеш подкрепяща и доколкото можеш разбираща трудната ситуация през която преминава и малкото човече. Всички тези вълни от емоции са нови за него и то трудно успява да ги контролира. В такива периоди се опитвай да разсейваш вниманието му от нещото, което провокира негодуванието. Не е нужно да нарушаваш родителските принципи, които имаш и да му разрешаваш всичко. Просто следващия път, когато детето изпадне в истерия опитай какво най-добре работи при вас.

При някои родители това е игнорирането на такова поведение от страна на детето. В такива случаи тръшкането преминава значително по-бързо, отколкото ако го съжаляваш и му съчувстваш. Други родители пък сменят подхода и при тях работи моделът на отвличане на вниманието с нещо друго. При трети работи това да вземеш детето и да го отведеш на друго място, където дразнителят е далеч от полезрението му. Тествай какво работи при вас.

Въпроси и отговори

Често задавани въпроси свързани с терзанията аз достатъчно добра майка ли съм

Харесвате нашето съдържание?

Добра майка ли си? Естествено, че да!

Такива въпроси е нормално да се прокрадват в съзнанието ти, но не бива да допускаш, че си лоша майка. В моментите, когато имаш нужда от едно рамо знай, че сме насреща. Освен тук, можеш да се свържеш с нас и във Фейсбук страницата ни „Мама и Дама“, където сме се събрали страхотна общност от майки. Бихме били щастливи да си една от нас. 

В коментарите по-долу можеш да споделиш твоите мисли по тази тема. Също така можеш да разгледаш и останалите ни теми свързани с майчинството и не само. Ще се радваме ако откриеш интересни материали, които освен това да са ти и от полза.