Писмото
„Здравейте, екип на Мама и Дама!
Следя ви от известно време. Давате практични съвети, за което благодаря. Сигурна съм, че помагате на много други майки като мен. Хубаво е човек да знае, че не е сам. Някак дава кураж, че този път и друг го е вървял или върви в момента.
Майка съм от скоро. Отново. Имам няколко месечно момиченце, за което съм безкрайно благодарна. Това дете е дар от Бога. Много желана и чакана.
Смятах, че като се приберем у дома и приказката започва. Всички така казват поне. И аз май това и очаквах.
Какво се случи в действителност и защо ви пиша?
Дъщеря ми има изключително разпокъсан сън. Нищо чудно за новородено, само че аз се грижа и за по-голямата ми дъщеря. Самичка. Двете деца са породени. Съответно разликата във възрастта е много мъничка.
Причината със съпруга ми да бързаме за второто дете е, че сме на възраст, в която нещата около забременяването не стават лесно. Да не говорим, че с първата ни дъщеря отне няколко години борба, докато тя се появи. Очаквахме, че с малката нещата отново ще се проточат.
За наше щастие този път стана бързо.
Ежедневието
Прибирайки се с бебе на ръце и кака, която преди месец навърши 2 години, нещата в ежедневието започнаха да ми се случват много трудно.
Съпругът ми е по цял ден е на работа и тъй като кара 3 смени често се случва, връщайки се да ляга като труп, защото ако предната нощ малката ни дъщеря се е будила, а това е всяка нощ, сънят е меко казано мираж.
Отделно каката има нужда в момента да е нон стоп в движение, а аз едвам смогвам да се приведа в що годе приличен вид, за да излезем малко на въздух с двете момичета.
Докато каката търчи нагоре надолу, аз съм с малкото бебе в количката и се чудя с коя по-напред да съм. Няма да ви лъжа, има дни, в които разходките не ни се получават. Изтощена съм. Живеем в Лондон и съответно нямам помощ от баби, дядовци, роднини.
Относно лягането с бебето докато спи – това ми е невъзможно, защото каката отказва да легне за обеден сън и няма как да я оставя самичка. То не, че и бебето много спи де, но все пак.
Моля ви, дайте ми кураж! На ръба на силите си съм.
Бих искала даже да публикувате писмото ми към вас, за да знае и друга майка, ако преминава през същото, че не е сама!
Поздрави,
И. Д.“
Какво породи това писмо у нас?
Отваряйки пощата и виждайки писмо от Вас, няма да скрием, че емоцията беше огромна. Не знаехме какво точно съдържа, преди да го прочетем.
След като изчетохме писмото не веднъж, а няколко пъти, то предизвика различни емоции у нас. Наскоро бяхме публикували темата „Аз достатъчно добра майка ли съм?“ като идеята ни беше да вдъхнем кураж на всяка една майка, която достигне до тези редове. Защото отлично знаем, че всяка една от нас преминава през такъв етап.
Тук обаче не става въпрос за това дали майката се колебае във възможностите си. Става дума за това, че понякога дори супер-майките имат нужда от почивка. Чисто физически и емоционално също. И ние вярваме, че е добре майките да не стигат до този си предел, но уви, понякога обстоятелствата го налагат.
Искаме да запазим анонимността на дамата, затова използваме единствено и само инициалите. Ако и вие имате нещо, което искате да споделите и желаете да запазите своята анонимност – чувствайте се свободни да се свържете с нас и да ни опишете историята си. Защото истории като тази на И. Д. най-вероятно ще бъдат прочетени и от други дами, които са в подобна ситуация. А както самата майка споделя в писмото си към нас, когато знаеш, че не си единственият, който преминава през нещо подобно е някак по-успокояващо докато преминаваш през този път.
В случай, че желаете да излезете с името си, ще уважим и това ваше желание.
Ние от „Мама и Дама“ вярваме, че когато сме единни и се подкрепяме една друга, можем да излезем от всяка ситуация.
Отговор от „Мама и Дама“ на писмото „Изтощена и на ръба на силите си“
„Скъпа И.,
Има дни, които са малко по-дълги от това, което мислим, че можем да понесем.
Ти със сигурност разбираш добре какво искаме да кажем с това, защото го изпитваш на свой гръб.
Майка на породени
Да си майка на породени деца със сигурност не е лесна задача. Самият факт, че тези две прекрасни момиченца са много желани и вече при теб, трябва да ти дава сигнал, че колкото и трудно да изглежда понякога, хората сме способни на какво ли не, докато не постигнем мечтата си. Ти твоята вече я живееш, за което искрено те поздравяваме.
Да гледаш сам самичка момичетата, да се грижиш за тях, за домакинството и всичко около дома ви със сигурност са повече от две дини под една мишница. Напълно в реда на нещата е някой път да изпускаш контрола.
Различна гледна точка и има ли такава, когато си тотално изтощена?
Тъй като няма възрасни около вас, които да се включват макар и от време на време с помощ, ние ще ти предложим една малко по-нестандартна гледна точка над която да помислиш. Дали ще ти се стори удачна – оставяме преценката на теб.
Каката, която е на 2, казваш че кипи от енергия, което е чудесно. Имаш жизнено момиченце, което щом отказва обедния сън, може би не се изморява достатъчно.
Какво можеш да направиш, така че „с един куршум два заека да оцелиш“?
Сега ще ти дадем някои насоки, които се надяваме да помогнат:
Каката да помага с игрите с бебето
Няма да те лъжем. Най-вероятно в началото няма да те разбира. Но с търпение от твоя страна и по-елементарни обяснения, опитай да включиш две годишната си дъщеря в игрите с бебето.
Така хем малката няма да скучае, когато будува, хем каката ще е ангажирана с това да показва какво умее на малката си сестричка.
Определи време, което таткото да прекарва и с двете деца, докато ти почиваш, за да може да не се чувстваш тотално изтощена
Може да е 1 час на ден, но важното е да знаеш, че разполагаш с тези 60 минути.
Родителите затова са двама, за да отглеждат децата заедно. Екипната работа е наложителна, в противен случай ти си една, а момичетата са две. Математиката е точна наука. Ти прецени везните на чия страна накланят, ако останеш отново сама на фронта.
Невъзможно е нон стоп да пренебрегваш себе си и да очакваш да не изпушиш в даден момент. Всеки на твое място би се чувствал така, както ти. Опитай се да обясниш на таткото ситуацията. Вярваме, че ако не го укоряваш, а съвсем човешки му обясниш, би следвало да те разбере. А и в крайна сметка тези деца са точно толкова твои, колкото и негови. Дори 1 час на ден да изкарва с двете си дъщери качествено е време, в което ти можеш да направиш нещо за себе си. Било то дори да легнеш да подремнеш.
Помисли за яслата като опция
Ако две годишната ти дъщеря може да бъде пусната на ясла, помисли за това като вариант. Това, че си вкъщи с няколко месечното си бебе, съвсем не означава, че не можеш да повериш грижите по каката на опитен персонал, който да гледа нея, докато ти се грижиш за бебето.
Детегледачка на помощ
Подхвърляме и това като идея, макар че знаем, че е обвързано със заделяне на финанси.
Дори да не е нон стоп с вас, ако можеш да си позволиш да плащаш на жена за някакъв период от време, в който да полага грижи за каката, докато ти се грижиш за малката сестра, домакинството и себе си – пак е добра алтернатива. Естествено, може да е за няколко часа на ден. Да речем в период, в който имаш най-много нужда от втори възрастен на линия.
Изтощена и на ръба на силите? И това ще мине!
И накрая, но не и на последно място, не забравяй, че този труден период е просто време, което рано или късно ще отмине.
Каката ще става все по-самостоятелна, малката ти дъщеричка – също. А дотогава прави всичко възможно да подредиш ежедневието си така, че първи приоритет да са двете момичета и ти, а за всичко останало – когато и ако остане време.
Нека думата ‘изтощена’ присъства все по-рядко като прилагателно, описващо теб самата.
Поздрави,
екипът на „Мама и Дама“
Харесвате нашето съдържание?
Искате ли и вие да споделите с нас писмо като това?
Чувствайте се свободни да го направите, а ние ще запазим анонимността ви, в случай, че желаете писмото ви да бъде публикувано. Можете да се свържете с нас или чрез сайта ни и контактната форма в него, или чрез Фейсбук страницата ни „Мама и Дама“, където да ни пишете и споделите онова, което ви вълнува. И помнете, не сте сами!
В случай, че желаете, можете да оставите и коментар под тази статия. Освен това в сайта има още теми свързани с грижа за мама и там коментираме въпроси, които смятаме, че не бива да бъдат оставени без отговор. Пожелаваме ви приятно четене!
Успех, мамче!
Дръж се, миличка и това ще мине
Не се очайвай, мило мамче! Ще има и трудни моменти, когато ще мислиш, че няма да успееш, но ти ще! Заради себе си, заради децата и семейството, които имаш.
Била съм на същото място на авторката преди вече ще станат близо 10 години. Искам да ти кажа, мила, че и това ще мине. Ще забравиш след време трудните моменти, които сега те бутат. Ще забравиш и безсъннието, което те трепе. Ще изчистиш съзнанието си, колкото и сега да не ти се вярва. И ироничното е, че дори ще ти липсва да си отново там, откъдето сега искаш да избягаш с 200.
Разбирам те напълно и най-искрено ти съчувствам
Наскоро моя позната ми споделяше, че трудно балансира. Мисля, че е нормално и всяка майка, ако няма помощ отстрани, рано или късно да преминава през такива периоди. Ето защо апелирам близки приятели, или хора от семейството сами да предлагат на майката помощ и вече тя да прецени дали има нужда от такава. Дори няколко часа насаме са по-добре, отколкото нулево време за себе си и нуждите си.
Тази изповед все едно аз съм я писала… толкова ми е познато
Много силно писмо. Надявам се, че майката отдавна вече се е справила с проблема, но е хубаво, че споделя. Така има шанс да достигне до други майки, които са в същата ситуация. И най-вече да им помогне.
Стискам палци и се надявам все по-малко жени да изпадат в подобни душевни терзания
Искам да кажа на всяко едно момиче, което е в тази ситуация, да търси помощ. Ако в близки и приятели не я открива, то да потърси професионална медицинска помощ, но да не се оставя в ръцете на съдбата. Много пъти жени, в такъв не лек период, оставени да се справят сами, всячески се опитват, но уви не винаги успешно. Сигурно сте чули за Биляна от София, майка на 2 деца, едното от които е кърмаче. Тази жена за да стигне до тук, до бягство, със сигурност се е чувствала не по-малко изтощена и на ръба на силите си. Следродилната депресия е нещо, като тема табу и точно затова тези жени, които се борят с нея често остават не просто неразбрани, но и упрекнати. И вместо да им се помогне, те трябва да се крият с това, което изпитват и борят. И изходът виждаме какъв е. Така, че мили майки не позволявайте да стигате до такива места в своя житейски път. Винаги търсете помощ. Ако на една врата не отварят или отказват да ви помогнат, то когато почукате на друга ще бъде различно. Просто търсете решение, защото такова винаги има.
Много бих се радвала ако все по-малко са майките, които се чувстват по този начин
Вярвам, че това майче е намерило сили вътре в себе си и се е справило с този тежък момент. Хубавото е, че когато погледне към коментарите под своето собствено изливане на душичката ще види, че не просто не е сама, а има и други като нея, че има куража и подкрепата на други майки.